черковник
[t͡ʃɛrˈkɔvnik]
черковник значение:
Какво е черковник? Лице, което служи в църква или е силно отдадено на църковния живот (свещеник, клисар, ревностен християнин).
1. (религия) Лице, което служи в църква или е силно отдадено на църковния живот (свещеник, клисар, ревностен християнин).
2. (литература/история) Вид стара църковна книга, съдържаща служби и молитви; сборник с църковни текстове.
- Ударение
- черко̀вник
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- чер-ков-ник
- Род
- мъжки
- Мн. число
- черковници
Примери за използване на черковник
(религия)
- Старият черковник отключваше вратите на храма всяка сутрин.
(литература/история)
- В манастирската библиотека се съхраняваше ценен ръкописен черковник от 18 век.
Синоними на черковник
Как се пише черковник
Грешни изписвания: чърковник, черкувник, черковнйк
Думата е дублетна форма на църковник, но се пише с е в корена, когато е производна от черква.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:черква
Производна на 'черква' (църква) + суфикс за деятел или предмет '-ник'.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
