чест
[t͡ʃɛst]
чест значение:
Какво е чест? Съвкупност от висши морални качества на личността, включващи доблест, гордост, благородство и чиста съвест.
1. (пряко) Съвкупност от висши морални качества на личността, включващи доблест, гордост, благородство и чиста съвест.
2. (обществено) Добро име, авторитет и уважение, с които се ползва някой в обществото.
3. (етикет) Проява на почит, уважение или специално внимание към някого.
4. (архаично) Девственост, непорочност (предимно за жена).
- Ударение
- чèст
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- чест
- Род
- женски
- Мн. число
- чести (рядко)
Примери за използване на чест
(пряко)
- Той беше човек на честта и никога не нарушаваше думата си.
- Защитавам честта на фамилията.
(обществено)
- Накърниха честта му с фалшиви обвинения.
(етикет)
- За мен е огромна чест да присъствам тук.
- Оказаха му големи чести при посрещането.
(архаично)
- Тя пазеше моминската си чест.
Синоними на чест
Как се пише чест
Грешни изписвания: чезт
Думата завършва на звучна съгласна 'т', която при изговор може да се обеззвучи, но се пише 'т' (проверка: честта, честен).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:чьсть
Наследствена дума от праславянското *čьstь, която е свързана с глагола *čьtǫ (чета, почитам). Сродна със санскритското citti (мисъл, разбиране).
Употреба
Чести словосъчетания:
- воинска чест
- въпрос на чест
- дума на честта
Фразеологизми:
- отдавам чест
- прави ми чест
- честна дума
- поле на честта
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
