честолюбец
[t͡ʃɛstoˈʎubɛt͡s]
честолюбец значение:
Какво е честолюбец? Човек, който държи извънредно много на честта, славата и общественото признание; амбициозна личност, която се стреми към почести.
1. (психология) Човек, който държи извънредно много на честта, славата и общественото признание; амбициозна личност, която се стреми към почести.
2. (негативно) Човек със силно развито, понякога болезнено самолюбие и суетност.
- Ударение
- честолю́бец
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- чес-то-лю-бец
- Род
- мъжки
- Мн. число
- честолюбци
Примери за използване на честолюбец
(психология)
- Като непоправим честолюбец, той не можеше да понесе мисълта да остане втори в състезанието.
(негативно)
- Този дребен честолюбец се обиждаше от всяка безобидна шега.
Синоними на честолюбец
Как се пише честолюбец
Грешни изписвания: честолубец, честулюбец
Сложната дума се пише слято със съединителна гласна -о-. Използва се ю в корена 'люб'.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:чест + любя
Сложна дума, съставена от 'чест' (почит, достойнство) и корена на глагола 'любя' (обичам), свързана със съединителна гласна 'о'. Вероятно калка по модел на гръцки думи (φιλότιμος).
Употреба
Чести словосъчетания:
- болен честолюбец
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
