чинност
[ˈt͡ʃinnost]
чинност значение:
Какво е чинност? Качество на поведение, характеризиращо се с приличие, добро възпитание, послушание и спазване на установения ред.
1. (книжовно / остаряло) Качество на поведение, характеризиращо се с приличие, добро възпитание, послушание и спазване на установения ред.
- Ударение
- чи́нност
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- чин-ност
- Род
- женски
- Мн. число
- няма
Примери за използване на чинност
(книжовно / остаряло)
- Той изпълняваше задълженията си с присъщата си чинност.
- В поведението ѝ имаше някаква преувеличена чинност.
Синоними на чинност
Антоними на чинност
Как се пише чинност
Грешни изписвания: чиност, чйнност, чиннуст
Думата се пише с двойно н, защото е образувана от корен, завършващ на 'н' (чин) и наставка, започваща с 'н' (-ност).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:чинъ
Произлиза от 'чин' (ред, порядък, степен) + наставка '-ност'. Свързана с идеята за спазване на йерархия и приличие.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
