приличие
[priˈlitʃiɛ]
приличие значение:
Какво е приличие? Съобразяване с установените норми на поведение, възпитание и морал; благопристойност.
1. (пряко) Съобразяване с установените норми на поведение, възпитание и морал; благопристойност.
2. (остаряло) Външна прилика, сходство.
- Ударение
- прили'чие
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- при-ли-чи-е
- Род
- среден
- Мн. число
- приличия
Примери за използване на приличие
(пряко)
- Дръж се с нужното приличие в обществото.
- Тя наруши границите на приличието с изказването си.
(остаряло)
- Между двамата братя имаше поразително приличие.
Синоними на приличие
Антоними на приличие
Как се пише приличие
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:приличиѥ
Произлиза от глагола 'приличати', свързан с корена 'лик' (лице, образ). Първоначално е означавало 'подобие', но с времето значението се е изместило към 'това, което подхожда на образа' (т.е. благопристойност).
Употреба
Чести словосъчетания:
- в рамките на приличието
- пазя приличие
- елементарно приличие
