Енциклопедия на българския език

благопристойност

[bɫɐɡoprisˈtɔjnost]

благопристойност значение:

Какво е благопристойност? Качество на човек или постъпка, изразяващо се в спазване на приетите морални норми, добър тон, скромност и уважение към обществения ред.

1. (етика) Качество на човек или постъпка, изразяващо се в спазване на приетите морални норми, добър тон, скромност и уважение към обществения ред.
Ударение
благопристо̀йност
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
бла-го-при-стой-ност
Род
женски
Мн. число
няма
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на благопристойност

(етика)
  • Държеше се с изключителна благопристойност.
  • Границите на благопристойността не бива да се преминават в официална среда.

Синоними на благопристойност

Антоними на благопристойност

Как се пише благопристойност

Сложна дума, пише се слято. Първата част е благо (не блого), втората е пристоен (с представка при-, а не пре-).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:благо + пристоен
Сложна дума с църковнославянски характер. Съставена от 'благо' (добро) и 'пристоен' (достоен, уместен, подобаващ) + наставка '-ост'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • в рамките на благопристойността
  • нарушавам благопристойността
  • маска на благопристойност