чинопочитание
[t͡ʃinopot͡ʃiˈtaniɛ]
чинопочитание значение:
Какво е чинопочитание? Подчертано, често прекалено или раболепно уважение към по-висшестоящите по служебно положение (чин).
1. (общество) Подчертано, често прекалено или раболепно уважение към по-висшестоящите по служебно положение (чин).
- Ударение
- чинопочитàние
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- чи-но-по-чи-та-ни-е
- Род
- среден
- Мн. число
- чинопочитания
Примери за използване на чинопочитание
(общество)
- В администрацията цареше строго чинопочитание и никой не смееше да възрази на началника.
- Той напредна в кариерата не чрез способности, а чрез лицемерно чинопочитание.
Синоними на чинопочитание
Антоними на чинопочитание
Как се пише чинопочитание
Грешни изписвания: чинопучитание, чйнопочитание, чинупочитание, чинопочйтание, чинопочитъние, чинопочитанйе
Сложна дума с две основи. Свързващата гласна е о. Във втората част се пише о (почитание), тъй като представката е по-.
Етимология
Произход:Руски
Оригинална дума:чинопочитание
Заемка или калка от руски, съставена от *чин* (ранг) и *почитание* (уважение).
Употреба
Чести словосъчетания:
- строго чинопочитание
- излишно чинопочитание
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
