чудачество
[t͡ʃuˈdat͡ʃɛstvo]
чудачество значение:
Какво е чудачество? Странна постъпка, необичаен навик или ексцентрично поведение, което се отклонява от общоприетите норми, но обикновено е безвредно.
1. (Пряко) Странна постъпка, необичаен навик или ексцентрично поведение, което се отклонява от общоприетите норми, но обикновено е безвредно.
- Ударение
- чуда́чество
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- чу-да-че-ство
- Род
- среден
- Мн. число
- чудачества
Примери за използване на чудачество
(Пряко)
- Неговото последно чудачество беше да се разхожда с папагал на рамото.
- Всички в квартала бяха свикнали с безобидните му чудачества.
Синоними на чудачество
Антоними на чудачество
Как се пише чудачество
Грешни изписвания: чудачесво, чудачесто, чодачество, чудъчество, чудачеству
Думата завършва на наставката -ство. Не се изпуска буквата т в групата съгласни.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:чуд
Производна дума от съществителното 'чудак', което идва от корена 'чуд-' (чудо, чуден) + наставка '-ство' за качество или състояние.
Употреба
Чести словосъчетания:
- безобидно чудачество
- ексцентрично чудачество
- проявявам чудачество
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
