чужденче
[t͡ʃuʒˈdɛnt͡ʃɛ]
чужденче значение:
Какво е чужденче? Дете, което е чужденец; дете от друга държава или националност.
1. (пряко) Дете, което е чужденец; дете от друга държава или националност.
- Ударение
- чуждѐнче
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- чуж-ден-че
- Род
- среден
- Мн. число
- чужденчета
Примери за използване на чужденче
(пряко)
- В класа се записа едно русо чужденче, което бързо научи езика.
- Осиновените чужденчета се адаптираха добре в новата среда.
Синоними на чужденче
Как се пише чужденче
Грешни изписвания: чужденчи, чуждинче, чожденче
Пише се с ж и д (от корена чужд) и гласна е в наставката.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:штоуждъ
Умалително, образувано от корена 'чужд' (сродно със старобългарското 'штоуждъ' - чужд, странен) чрез разширение и наставка.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
