шумица
[ʃuˈmit͡sɐ]
шумица значение:
Какво е шумица? Суха, опадала листна маса; дребна шума.
1. (пряко) Суха, опадала листна маса; дребна шума.
2. (преносно) Лек, тих шум; шумолене (рядка употреба, поетизъм).
- Ударение
- шумѝца
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- шу-ми-ца
- Род
- женски
- Мн. число
- шумици
Примери за използване на шумица
(пряко)
- Вятърът гонеше сухата шумица по калдъръма.
- Под краката им пукаше есенна шумица.
(преносно)
- Чуваше се само леката шумица на потока.
Как се пише шумица
Грешни изписвания: шомица, шумйца
Думата се пише с у в корена (от шум, шума).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:шума
Произлиза от старобългарската дума 'шума' (листа, гора) с добавяне на умалителния суфикс '-ица'. Коренът има индоевропейски паралели, свързани със 'сух' (заради сухите листа).
Употреба
Чести словосъчетания:
- суха шумица
- есенна шумица
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
