юначина
[junɐˈt͡ʃinɐ]
юначина значение:
Какво е юначина? Едър, силен, здрав мъж; голям юнак.
1. (пряко) Едър, силен, здрав мъж; голям юнак.
- Ударение
- юначѝна
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ю-на-чи-на
- Използване
- 🗣️ Разговорна / жаргонна дума
- Род
- мъжки
- Мн. число
- юначини
Примери за използване на юначина
(пряко)
- Той беше истински юначина, висок два метра и широк в плещите.
- Какъв юначина е станал синът ти!
Как се пише юначина
Грешни изписвания: юначине, юнъчина, юначйна
Въпреки че завършва на -а, думата е от мъжки род, тъй като се отнася за лице от мъжки пол (граматично съгласуване по смисъл).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:юнак
Аугментативна (увеличаваща) форма на 'юнак', образувана с наставката '-ина'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- страшен юначина
- голям юначина
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
