Енциклопедия на българския език

алфа

[ˈaɫfɐ]

алфа значение:

Какво е алфа? Първата буква на гръцката азбука (Α, α).

1. (лингвистика) Първата буква на гръцката азбука (Α, α).
2. (преносно) Начало, първопричина, основен елемент на нещо.
3. (физика) Вид радиоактивно лъчение (алфа-лъчи) или частица (алфа-частица).
4. (биология / социология) Доминиращият индивид в група животни или хора.
Ударение
а̀лфа
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ал-фа
Род
женски
Мн. число
алфи
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на алфа

(лингвистика)
  • Ъгълът се бележи с алфа.
(преносно)
  • Това е алфата и омегата на нашето познание.
(физика)
  • Алфа-разпадът е характерен за тежките ядра.
(биология / социология)
  • Алфа мъжкарят води глутницата.

Синоними на алфа

Антоними на алфа

Как се пише алфа

Грешни изписвания: алва
Изписва се с 'ф'.

Етимология

Произход:Гръцки
Оригинална дума:ἄλφα (alpha)
Първата буква от гръцката азбука, произлизаща от финикийската буква 'алеф' (вол).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • алфа и омега
  • алфа мъжкар
  • алфа версия
  • алфа частица
Фразеологизми:
  • алфата и омегата