ек
[ɛk]
ек значение:
Какво е ек? Силно отражение на звук; кънтене, резонанс.
1. (физика/акустика) Силно отражение на звук; кънтене, резонанс.
2. (поетично) Много силен, пронизителен звук или вик.
- Ударение
- ѐк
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ек
- Род
- мъжки
- Мн. число
- екове
Примери за използване на ек
(физика/акустика)
- В празната зала се чуваше ек от стъпките ни.
- Планината връщаше ека на вика му.
(поетично)
- Чу се страшен ек откъм бойното поле.
Антоними на ек
Как се пише ек
Думата се състои от две букви.
Етимология
Произход:Неясен/Български
Оригинална дума:-
Вероятно звукоподражателна дума или свързана с 'ехо'. Среща се в старите текстове и фолклора със значение на силен звук или отзвук.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
