съд
[sɤt]
съд значение:
Какво е съд? Държавен орган, който осъществява правораздаване, разглежда и решава граждански, наказателни и административни дела.
1. (право) Държавен орган, който осъществява правораздаване, разглежда и решава граждански, наказателни и административни дела.
2. (бит) Предмет с кухина (купа, ваза, тенджера и др.), който служи за вместване на течности или други вещества.
3. (анатомия) Тръбесто образувание в организми, по което текат телесни течности (напр. кръв, лимфа).
- Ударение
- съ̀д
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- съд
- Род
- мъжки
- Мн. число
- съдилища (за институция); съдове (за предмети)
Примери за използване на съд
(право)
- Делото беше предадено на Районния съд.
- Върховният касационен съд се произнесе окончателно.
(бит)
- Наля водата в глинен съд.
- Кухненските съдове трябва да се измият.
(анатомия)
- Кръвоносните съдове пренасят кръвта до всички органи.
Синоними на съд
Как се пише съд
Грешни изписвания: сът
Думата завършва на звучна съгласна д. Проверката се прави чрез членуване или форма за множествено число: съдът, съдове (чува се 'д').
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:сѫдъ / съсѫдъ
Думата обединява два омонима с различен исторически развой или нюанс. 1. 'Съд' (институция) идва от старобългарски 'сѫдъ' (присъда, решение), свързано с корена *sem-/*som- (с-) и *dhe- (полагам). 2. 'Съд' (предмет) идва от старобългарски 'съсѫдъ' (съдина), буквално 'нещо сложено заедно' (вместилище).
Употреба
Чести словосъчетания:
- кръвоносен съд
- скачени съдове
- народен съд
- страшният съд
Фразеологизми:
- давам под съд (съдя някого)
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
