адресник
[ɐˈdrɛsnik]
адресник значение:
Какво е адресник? Бележник, тефтер или класьор за записване и съхранение на адреси и телефони.
1. (битова употреба) Бележник, тефтер или класьор за записване и съхранение на адреси и телефони.
2. (администрация (остаряло)) Бюро или служба за адресна регистрация.
- Ударение
- адрѐсник
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ад-рес-ник
- Род
- мъжки
- Мн. число
- адресници
Примери за използване на адресник
(битова употреба)
- Записах телефона ти в стария си адресник.
- Тя извади джобен адресник и потърси името на лекаря.
(администрация (остаряло))
- Трябва да се регистрираш в адресника, щом пристигнеш в града.
Синоними на адресник
Как се пише адресник
Грешни изписвания: адрестник, адреснйк
Думата се пише без 'т' след 'с'. Коренът е адрес, а не 'адрест'.
Етимология
Произход:Френски / Български
Оригинална дума:adresse + суфикс -ник
Производна дума, образувана от корена 'адрес' (от френски 'adresse') и българската наставка за предмети или вместилища '-ник'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- джобен адресник
- електронен адресник
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
