акредитиране
[ɐkrɛdiˈtirɐnɛ]
акредитиране значение:
Какво е акредитиране? Процес на официално назначаване и признаване на дипломатически представител в чужда държава.
1. (дипломация) Процес на официално назначаване и признаване на дипломатически представител в чужда държава.
2. (образование и администрация) Процедура, чрез която оторизиран орган оценява и признава официално, че дадена организация (например университет, болница) отговаря на определени стандарти за качество.
3. (журналистика) Издаване на пропуск или документ на журналист, който му дава право да присъства и да отразява конкретни събития.
- Ударение
- акредитѝране
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- а-кре-ди-ти-ра-не
- Род
- среден
- Мн. число
- акредитирания
Примери за използване на акредитиране
(дипломация)
- Акредитирането на новия посланик премина по установения протокол.
- Предстои процедура по акредитиране на чуждестранните делегати.
(образование и администрация)
- Университетът получи акредитиране за срок от пет години.
- Националната агенция за оценяване и акредитиране публикува новите критерии.
(журналистика)
- Акредитирането на журналистите за пресконференцията започва в 10 часа.
Синоними на акредитиране
Антоними на акредитиране
Как се пише акредитиране
Грешни изписвания: акридитиране, акредитирване, акредйтиране, акредитйране, акредитиръне
Думата се пише с е във втората сричка (акредитиране), следвайки оригиналния корен от латински credere (вярвам).
Етимология
Произход:Френски
Оригинална дума:accréditer
Заемка от френския глагол accréditer, който произлиза от латинската фраза 'ad creditum' (да се довериш). В българския език навлиза като термин за официално признаване на правомощия.
Употреба
Чести словосъчетания:
- институционално акредитиране
- програмно акредитиране
- процедура по акредитиране
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
