анафора
[ɐˈnafʊrɐ]
анафора значение:
Какво е анафора? Стилистична фигура, представляваща повторение на еднакви звуци, думи или фрази в началото на последователни стихове или изречения за засилване на изразителността.
1. (литература) Стилистична фигура, представляваща повторение на еднакви звуци, думи или фрази в началото на последователни стихове или изречения за засилване на изразителността.
2. (лингвистика) Явление, при което местоимение или друга дума препраща към вече споменат обект (антецедент) в текста.
3. (религия) Централна част от християнската литургия (Евхаристиен канон), по време на която се извършва освещаването на Светите дарове.
- Ударение
- анàфора
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- а-на-фо-ра
- Род
- женски
- Мн. число
- анафори
Примери за използване на анафора
(литература)
- Пример за анафора: 'Език свещен на моите деди / език на мъки, стонове вековни...' (Иван Вазов).
(лингвистика)
- В изречението 'Мария влезе и тя се усмихна', думата 'тя' е анафора към 'Мария'.
(религия)
- Свещеникът започна четенето на анафората.
Синоними на анафора
Как се пише анафора
Грешни изписвания: анъфора, анавора, анафура
Думата е чуждица и следва транскрипцията от гръцки език. Пише се с ф.
Етимология
Произход:Гръцки
Оригинална дума:anaphora
От старогръцки 'ἀναφορά' (изнасяне нагоре, връщане). Съставено от 'ana' (обратно, отново) и 'phero' (нося).
Употреба
Чести словосъчетания:
- анафорично повторение
- литургична анафора
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
