Dumite-BG – онлайн речник за българския език

епифора

[eˈpiforɐ]

епифора значение:

Какво е епифора? Стилистична фигура, при която се повтарят звуци, думи или изрази в края на последователни стихове или фрази (обратното на анафора).

1. (литература) Стилистична фигура, при която се повтарят звуци, думи или изрази в края на последователни стихове или фрази (обратното на анафора).
2. (медицина) Болестно състояние, характеризиращо се с непрекъснато сълзене на очите поради запушване на слъзните канали или повишена секреция.
Ударение
епи'фора
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
е-пи-фо-ра
Род
женски
Мн. число
епифори
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на епифора

(литература)
  • В стихотворението е използвана епифора за подсилване на емоционалното въздействие.
  • Чрез епифора авторът акцентира върху ключовата дума в края на всеки куплет.
(медицина)
  • Пациентът се оплакваше от епифора на лявото око.

Синоними на епифора

Антоними на епифора

Как се пише епифора

Грешни изписвания: епифура, епйфора, епивора
Думата се пише с и във втората сричка и с о в третата.

Етимология

Произход:Гръцки
Оригинална дума:epiphora
От гръцкото 'ἐπιφορά' (добавяне, повторение).

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.