Dumite-BG – онлайн речник за българския език

антипоетичен

[antipoɛˈtitʃɛn]

антипоетичен значение:

Какво е антипоетичен? Който е лишен от поезия, красота и възвишеност; прозаичен, груб или скучен.

1. (литература/естетика) Който е лишен от поезия, красота и възвишеност; прозаичен, груб или скучен.
Ударение
антипоетѝчен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
ан-ти-по-е-ти-чен
Род
мъжки
Мн. число
антипоетични
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на антипоетичен

(литература/естетика)
  • Пейзажът на индустриалната зона беше потискащ и антипоетичен.
  • Той се изразяваше с антипоетичен език, пълен с чиновнически клишета.

Синоними на антипоетичен

Антоними на антипоетичен

Как се пише антипоетичен

Грешни изписвания: анти-поетичен, непоетичен, антйпоетичен, антипуетичен, антипоетйчен
Пише се слято с представката анти-. Различава се от 'непоетичен' по степента на противопоставяне (анти- често носи смисъл на активно противодействие на поетичното).

Етимология

Произход:Гръцки
Оригинална дума:anti + poietikos
Комбинация от 'анти-' (против) и 'поетичен' (творчески, стиховен).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • антипоетична действителност
  • антипоетичен език

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.