Енциклопедия на българския език

аргументация

[argumɛnˈtat͡sijɐ]

аргументация значение:

Какво е аргументация? Совкупност от доводи и доказателства, използвани за обосноваване на твърдение или теза.

1. (пряко) Совкупност от доводи и доказателства, използвани за обосноваване на твърдение или теза.
2. (логика) Процесът на привеждане на аргументи.
Ударение
аргумента̀ция
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ар-гу-мен-та-ци-я
Род
женски
Мн. число
аргументации
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на аргументация

(пряко)
  • Неговата аргументация беше толкова убедителна, че всички се съгласиха.
  • Липсва сериозна аргументация в подкрепа на този законопроект.
(логика)
  • Изкуството на добрата аргументация се учи с години.

Как се пише аргументация

Думата завършва на -ция (не -ця), характерно за съществителни от латински произход, завършващи на -tio.

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:argumentatio
От латинската дума argumentatio, -onis – излагане на доказателства, произлизаща от argumentum (довод, доказателство).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • логична аргументация
  • слаба аргументация
  • излагам аргументация