Енциклопедия на българския език

мотивировка

[motivirofkɐ]

мотивировка значение:

Какво е мотивировка? Съвкупност от мотиви, доводи и аргументи в полза на някакво действие или решение.

1. (пряко) Съвкупност от мотиви, доводи и аргументи в полза на някакво действие или решение.
2. (психология) Системата от вътрешни подбуди, които карат човек да постъпи по определен начин (по-често се използва 'мотивация', но 'мотивировка' се среща в смисъл на обяснението за тези подбуди).
Ударение
мотивиро̀вка
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
мо-ти-ви-ров-ка
Род
женски
Мн. число
мотивировки
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на мотивировка

(пряко)
  • Мотивировката на съдебното решение беше изложена в десет страници.
  • Липсва сериозна мотивировка за повишаването на цените.
(психология)
  • Неговата мотивировка за напускане остана неясна.

Как се пише мотивировка

Проверка на звучната съгласна 'в' пред беззвучната 'к': проверява се чрез формата за мн.ч. мотивировки.

Етимология

Произход:Френски
Оригинална дума:motiver
От глагола 'мотивирам' + наставка '-ка'. Коренът е от латински 'movere' (движа), преминал през френски 'motif' (подбуда).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • писмена мотивировка
  • правна мотивировка
  • солидна мотивировка