Енциклопедия на българския език

мотивация

[motiˈvat͡sijɐ]

мотивация значение:

Какво е мотивация? Вътрешен процес, който активира, насочва и поддържа поведението към постигане на определени цели; желание за действие.

1. (психология) Вътрешен процес, който активира, насочва и поддържа поведението към постигане на определени цели; желание за действие.
2. (мениджмънт) Система от поощрения и мерки за стимулиране на ефективността на служителите.
3. (логика) Обосноваване, привеждане на доводи и мотиви за нещо.
Ударение
мотива̀ция
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
мо-ти-ва-ци-я
Род
женски
Мн. число
мотивации
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на мотивация

(психология)
  • Липсата на мотивация е причина за слабите резултати.
  • Тя има силна мотивация да учи чужди езици.
(мениджмънт)
  • Фирмата предлага пакет за допълнителна мотивация на персонала.
(логика)
  • Мотивацията на съдебното решение беше изложена в десет страници.

Антоними на мотивация

Как се пише мотивация

Думата се пише с о в първата сричка (мотивация), следвайки корена мотив.

Етимология

Произход:Френски
Оригинална дума:motivation
От къснолатински *motivus (движещ), от глагола movere (движа). Навлиза в българския чрез западноевропейските езици.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • висока мотивация
  • вътрешна мотивация
  • финансова мотивация