арендатор
[ɐrɛnˈdatɔr]
арендатор значение:
Какво е арендатор? Физическо или юридическо лице, което взема под наем земя или други производствени обекти за временно ползване срещу заплащане (аренда).
1. (селско стопанство/право) Физическо или юридическо лице, което взема под наем земя или други производствени обекти за временно ползване срещу заплащане (аренда).
- Ударение
- аренда̀тор
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- а-рен-да-тор
- Род
- мъжки
- Мн. число
- арендатори
Примери за използване на арендатор
(селско стопанство/право)
- Арендаторът изплати рентата на собствениците на земята.
- Договорът задължава арендатора да се грижи за почвеното плодородие.
Синоними на арендатор
Антоними на арендатор
Как се пише арендатор
Грешни изписвания: ариндатор, арендатър, арендътор, арендатур
Думата съдържа суфкис -тор (означаващ деятел).
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:arrendare
През западноевропейски езици (полски *arendarz* или немски/руски влияние). Коренът е свързан с 'renda' (рента, доход).
Употреба
Чести словосъчетания:
- крупен арендатор
- договор с арендатор
- асоциация на арендаторите
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
