арестуване
[arɛsˈtuvɐnɛ]
арестуване значение:
Какво е арестуване? Действието по задържане на лице и лишаването му от свобода по законов ред.
1. (право) Действието по задържане на лице и лишаването му от свобода по законов ред.
- Ударение
- аресту̀ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- а-рес-ту-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- арестувания
Примери за използване на арестуване
(право)
- Арестуването на заподозрения стана в ранните часове на деня.
- При арестуване полицаите са длъжни да разяснят правата на задържания.
Антоними на арестуване
Как се пише арестуване
Грешни изписвания: арестоване, арестувъне
Пише се с 'у' (арестувам), а не с 'о'.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:арестувам
Отглаголно съществително име, образувано от глагола *арестувам* чрез наставката *-не*.
Употреба
Чести словосъчетания:
- заповед за арестуване
- незаконно арестуване
- домашно арестуване
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
