асонанс
[asoˈnans]
асонанс значение:
Какво е асонанс? Повторение на еднакви или близки гласни звукове в ударените срички на думите в стих или фраза, което създава звукова хармония (вид непълна рима).
1. (литература) Повторение на еднакви или близки гласни звукове в ударените срички на думите в стих или фраза, което създава звукова хармония (вид непълна рима).
2. (музика) Съзвучие, хармонично съчетание на тонове.
- Ударение
- асона̀нс
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- а-со-нанс
- Род
- мъжки
- Мн. число
- асонанси
Примери за използване на асонанс
(литература)
- В стихотворението е използван асонанс на 'о' и 'у' за създаване на мрачно настроение.
- Асонансът придава мелодичност на поетическия текст.
(музика)
- Мелодията завършва с приятен асонанс.
Синоними на асонанс
Антоними на асонанс
Как се пише асонанс
Грешни изписвания: асунанс, асонънс
Думата е чуждица и следва правописа на източника, съобразен с българската фонетика. Пише се с 'о' във втората сричка.
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:assonare
От френски 'assonance', което произлиза от латинското 'assonare' (откликвам, звуча в съответствие). В литературознанието терминът навлиза за обозначаване на непълна рима.
Употреба
Чести словосъчетания:
- богат асонанс
- звуков асонанс
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
