Dumite-BG – онлайн речник за българския език

бедя

[bɛˈdʲa]

бедя значение:

Какво е бедя? Обвинявам някого несправедливо в извършване на нещо лошо; клеветя.

1. (пряко) Обвинявам някого несправедливо в извършване на нещо лошо; клеветя.
Ударение
бедя́
Част на речта
глагол
Сричкоделение
бе-дя
Вид
несвършен
Преходност
преходен
Спрежение
II спрежение
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на бедя

(пряко)
  • Защо ме бедиш, че съм взел парите, като не съм аз?
  • Недей да бедиш невинни хора.

Антоними на бедя

Как се пише бедя

Грешни изписвания: беда
Глагол от II спрежение. В 1 л. ед.ч. завършва на , а не на -а (освен в диалекти).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:бѣда
Свързан със съществителното 'беда'. Първоначалното значение е 'причинявам беда', което е еволюирало в 'обвинявам, наклеветявам' (т.е. навличам беда чрез думи).

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.