бедя
[bɛˈdʲa]
бедя значение:
Какво е бедя? Обвинявам някого несправедливо в извършване на нещо лошо; клеветя.
1. (пряко) Обвинявам някого несправедливо в извършване на нещо лошо; клеветя.
- Ударение
- бедя́
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- бе-дя
- Вид
- несвършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- II спрежение
Форми на думата бедя 52
- бедели
- бедете
- бедеше
- бедейки
- беделите
- беден
- бедена
- бедени
- бедено
- бедения
- бедената
- бедените
- беденият
- беденото
- беди
- бедим
- бедиш
- бедите
- бедил
- бедила
- бедили
- бедило
- бедилия
- бедилата
- бедилите
- бедилият
- бедилото
- бедих
- бедиха
- бедихме
- бедихте
- бедят
- бедял
- бедяла
- бедяло
- бедялия
- бедялата
- бедялият
- бедялото
- бедях
- бедяха
- бедяхме
- бедяхте
- бедящ
- бедяща
- бедящи
- бедящо
- бедящия
- бедящата
- бедящите
- бедящият
- бедящото
Примери за използване на бедя
(пряко)
- Защо ме бедиш, че съм взел парите, като не съм аз?
- Недей да бедиш невинни хора.
Синоними на бедя
Антоними на бедя
Как се пише бедя
Грешни изписвания: беда
Глагол от II спрежение. В 1 л. ед.ч. завършва на -я, а не на -а (освен в диалекти).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:бѣда
Свързан със съществителното 'беда'. Първоначалното значение е 'причинявам беда', което е еволюирало в 'обвинявам, наклеветявам' (т.е. навличам беда чрез думи).
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.