безглав
[bɛzˈɡlaf]
безглав значение:
Какво е безглав? Който няма глава (за тяло, труп или статуя).
1. (пряко) Който няма глава (за тяло, труп или статуя).
2. (преносно) Който е глупав, неразумен или действа без да мисли.
3. (преносно) Който е останал без ръководител или лидер.
- Ударение
- безгла̀в
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- без-глав
- Род
- мъжки
- Мн. число
- безглави
Примери за използване на безглав
(пряко)
- Археолозите откриха безглава статуя на римски император.
(преносно)
- Само безглав човек би рискувал спестяванията си по този начин.
(преносно)
- След оставката на директора, отделът остана безглав за месец.
Синоними на безглав
Как се пише безглав
Грешни изписвания: бесглав, безглъв
Пише се безглав. Представката е без-. Въпреки обеззвучаването пред беззвучната 'г' (всъщност 'г' е звучна, така че тук няма обеззвучаване при изговора, а по-скоро запазване на звучността), се пазва морфологичният строеж.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:без + глава
Образувано от предлога 'без' и съществителното 'глава' с нулево окончание за м.р. или наставка.
Употреба
Чести словосъчетания:
- безглава буква
Фразеологизми:
- безглава буква
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
