безимотен
[bɛziˈmɔtɛn]
безимотен значение:
Какво е безимотен? Който не притежава собственост, недвижими имоти или земя; беден.
1. (социология) Който не притежава собственост, недвижими имоти или земя; беден.
- Ударение
- безимо̀тен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- без-и-мо-тен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- безимотни
Примери за използване на безимотен
(социология)
- Аграрната реформа целеше да оземли безимотните селяни.
Синоними на безимотен
Как се пише безимотен
Грешни изписвания: без имотен, бесимотен, безймотен, безимутен
Представката е без- (а не бес-), тъй като в българския език тя не се променя пред гласни звукове.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:имот
Словообразувателно гнездо, съставено от отрицателната частица/предлог 'без', корена 'имот' и прилагателната наставка '-ен'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- безимотен селянин
- безимотно население
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
