безмълвен
[bɛzˈmɤɫvɛn]
безмълвен значение:
Какво е безмълвен? Който не говори, пази тишина или не издава звук; ням, тих.
1. (пряко) Който не говори, пази тишина или не издава звук; ням, тих.
2. (преносно) Който изразява нещо без думи (за поглед, жест или сцена).
- Ударение
- безмъ'лвен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- без-мъл-вен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- безмълвни
Примери за използване на безмълвен
(пряко)
- Публиката остана безмълвна след шокиращия финал.
- Той стоеше безмълвен и гледаше към хоризонта.
(преносно)
- Тя му хвърли един безмълвен укор.
- Между тях се водеше безмълвен диалог.
Антоними на безмълвен
Как се пише безмълвен
Грешни изписвания: безмъловен, безмалвен
Прилагателното завършва на -ен. При членуване или промяна на формата гласната 'е' от наставката изпада (безмълвния, безмълвни) – непостоянно 'ъ/е'.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:мълва
Образувано от предлога 'без' и корена 'мълв-' (мълва, мълвя - говоря). Означава липса на реч или звук.
Употреба
Чести словосъчетания:
- безмълвен свидетел
- безмълвен възторг
- безмълвна тишина
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
