безобразник
[bɛzoˈbraznik]
безобразник значение:
Какво е безобразник? Човек, който се държи нагло, безсрамно или непристойно; който нарушава моралните норми и предизвиква възмущение.
1. (пряко) Човек, който се държи нагло, безсрамно или непристойно; който нарушава моралните норми и предизвиква възмущение.
- Ударение
- безобра̀зник
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- без-об-раз-ник
- Род
- мъжки
- Мн. число
- безобразници
Примери за използване на безобразник
(пряко)
- Този безобразник отново е паркирал на тротоара.
- Не бъди такъв безобразник, извини се веднага!
Синоними на безобразник
Антоними на безобразник
Как се пише безобразник
Грешни изписвания: безубразник, безобразнк, безобръзник, безобразнйк
Думата се пише с две 'з'. Първото е от представката 'без-', а второто е част от корена 'образ'.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:без + образ
Произлиза от съчетанието на предлога 'без' и съществителното 'образ', мотивирано от старобългарското значение на 'образ' като 'вид', 'лице', 'достойнство'. Буквално означава 'човек без лице/достойнство'. Суфиксът '-ник' оформя название за лице.
Употреба
Чести словосъчетания:
- пълен безобразник
- голям безобразник
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
