безотлъчен
[bɛzotˈɫɤt͡ʃɛn]
безотлъчен значение:
Какво е безотлъчен? Който не се отделя от някого или нещо; постоянен, непрестанен, винаги присъстващ.
1. (пряко / преносно) Който не се отделя от някого или нещо; постоянен, непрестанен, винаги присъстващ.
- Ударение
- безотлъ̀чен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- без-от-лъ-чен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- безотлъчни
Примери за използване на безотлъчен
(пряко / преносно)
- Тя беше негова безотлъчна спътница в живота.
- Кучето стоеше като безотлъчен пазач пред вратата.
Синоними на безотлъчен
Антоними на безотлъчен
Как се пише безотлъчен
Грешни изписвания: безотлъчно, безутлъчен, безотлачен
Пише се с ъ в корена (отлъчвам).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:без + отлъчвам се
Образувано от 'без' и корен, свързан с глагола 'отлъчвам се' (отделям се).
Употреба
Чести словосъчетания:
- безотлъчен спътник
- безотлъчно присъствие
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
