безправен
[bɛsˈpravɛn]
безправен значение:
Какво е безправен? Който е лишен от политически, граждански или социални права; който не се ползва със защита от закона.
1. (право/социология) Който е лишен от политически, граждански или социални права; който не се ползва със защита от закона.
2. (преносно) Който няма власт или възможност да се защити; беззащитен.
- Ударение
- безпра̀вен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- без-пра-вен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- безправни
Примери за използване на безправен
(право/социология)
- Положението на безправното население се влошаваше с всеки изминал ден.
- Той се чувстваше безправен пред бюрократичната машина.
(преносно)
- Безправна жертва на обстоятелствата.
Синоними на безправен
Антоними на безправен
Как се пише безправен
Грешни изписвания: бесправен, безпръвен
Представката е без-. В българския език представката без- не се променя пред беззвучни съгласни (като 'п'), въпреки че при изговор се обеззвучава.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:без + право
Образувано от предлога 'без' и съществителното 'право' с наставка '-ен'. Калкира или следва модела на сродни славянски думи, означаващи липса на юридически или морални права.
Употреба
Чести словосъчетания:
- безправен народ
- безправно положение
- безправни роби
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
