пълноправен
[pɐɫnoˈpravɛn]
пълноправен значение:
Какво е пълноправен? Който се ползва с всички права; който има равни права с другите членове на дадена общност или организация.
1. (общо) Който се ползва с всички права; който има равни права с другите членове на дадена общност или организация.
- Ударение
- пълнопра̀вен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- пъл-но-пра-вен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- пълноправни
Примери за използване на пълноправен
(общо)
- България е пълноправен член на Европейския съюз.
- Тя се чувстваше като пълноправен стопанин на къщата.
Синоними на пълноправен
Антоними на пълноправен
Как се пише пълноправен
Грешни изписвания: пълнуправен, пълно правен, палноправен, пълнопръвен
Сложните прилагателни имена, образувани от съчетание на прилагателно и съществително име, се пишат слято (напр. пълни права -> пълноправен).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:пълен + право
Сложна дума, образувана от съединяването на прилагателното 'пълен' и съществителното 'право' чрез съединителна гласна 'о'. Означава притежаващ целия обем от права.
Употреба
Чести словосъчетания:
- пълноправен член
- пълноправен собственик
- пълноправен гражданин
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
