безпричинност
[bɛspriˈt͡ʃinnost]
безпричинност значение:
Какво е безпричинност? Качество или състояние на нещо, което няма видима причина, основание или повод; липса на мотивираност.
1. (абстрактно) Качество или състояние на нещо, което няма видима причина, основание или повод; липса на мотивираност.
- Ударение
- безпричѝнност
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- без-при-чин-ност
- Род
- женски
- Мн. число
- няма
Примери за използване на безпричинност
(абстрактно)
- Безпричинността на неговия гняв изплаши всички в стаята.
- Тя се чудеше на тази внезапна безпричинност на събитията.
Синоними на безпричинност
Антоними на безпричинност
Как се пише безпричинност
Пише се с двойно н (нн), защото се образува от прилагателното безпричинен + наставката -ност (или -ост към основа на н). Представката е без-.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:причина
Образувано от прилагателното 'безпричинен' (без + причина + -ен) + наставка '-ост'. Дублирането на 'н' се получава от сливането на наставката на прилагателното '-ен' и наставката на съществителното '-ност' (всъщност -ост към основа, завършваща на н).
Употреба
Чести словосъчетания:
- пълна безпричинност
- привидна безпричинност
