Енциклопедия на българския език

безразборен

[bɛzrazˈbɔrɛn]

безразборен значение:

Какво е безразборен? Който се извършва без ред, без план, без подбор или систематичност; хаотичен.

1. (общо) Който се извършва без ред, без план, без подбор или систематичност; хаотичен.
2. (поведение) Който не проявява избирателност (често в сексуален контекст или социални контакти).
Ударение
безразбо̀рен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
без-раз-бо-рен
Род
мъжки
Мн. число
безразборни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на безразборен

(общо)
  • Войниците откриха безразборна стрелба по противника.
  • В стаята цареше безразборен хаос от дрехи и книги.
(поведение)
  • Безразборните връзки крият рискове за здравето.

Как се пише безразборен

Представката е без-, а коренът започва с р. Пише се слято. Да не се бърка с 'безспорен'.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:разбор
Образувано от представката за отрицание 'без-' и корена 'разбор' (анализ, подредба, избор), със суфикс '-ен'. Значението е 'без да се подбира/анализира'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • безразборна стрелба
  • безразборен секс
  • безразборно приемане (на лекарства)