белезница
[bɛlɛzˈnit͡sɐ]
белезница значение:
Какво е белезница? Едната от двете метални халки на уред за връзване на ръце (белезници); рядко употребявана форма за единствено число, тъй като уредът винаги е чифт.
1. (техника) Едната от двете метални халки на уред за връзване на ръце (белезници); рядко употребявана форма за единствено число, тъй като уредът винаги е чифт.
2. (ботаника (остаряло/диалектно)) Вид растение или бяло петно (подобно на 'белица').
- Ударение
- белезни'ца
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- бе-лез-ни-ца
- Род
- женски
- Мн. число
- белезници
Примери за използване на белезница
(техника)
- Ключалката на лявата белезница беше заяла.
(ботаника (остаряло/диалектно))
- По листата се появи някаква белезница.
Как се пише белезница
Грешни изписвания: белесница, белезнйца
Пише се със з (проверка: белезници, а не белесници).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:бял + ез + ница
Произлиза от корена 'бял' (поради металния блясък на уреда, асоцииран със сребро или калай в миналото) или турската дума 'bilezik' (гривна), преосмислена през българската фонетика.
Употреба
Чести словосъчетания:
- чифт белезници
Фразеологизми:
- слагам белезници
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
