беляджийче
[bɛʎɐˈd͡ʒijt͡ʃe]
беляджийче значение:
Какво е беляджийче? Дете, което често прави пакости, бели; пакостник.
1. (пряко) Дете, което често прави пакости, бели; пакостник.
- Ударение
- беляджѝйче
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- бе-ля-джий-че
- Използване
- 🗣️ Разговорна / жаргонна дума
- Род
- среден
- Мн. число
- беляджийчета
Примери за използване на беляджийче
(пряко)
- Това малко беляджийче счупи вазата.
Синоними на беляджийче
Антоними на беляджийче
Как се пише беляджийче
Грешни изписвания: беляджиче, белажийче, беляджййче, беляджииче
Пише се с й пред наставката -че, тъй като идва от 'беляджия'.
Етимология
Произход:Турски
Оригинална дума:belâ
Умалителна форма на 'беляджия'. Коренът 'беля' е от турски (belâ - бедствие, нещастие) + наставка за деятел '-джия' + умалителна наставка '-че'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- голямо беляджийче
- неуморно беляджийче
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
