благоговеене
[bɫɐgogoˈvɛɛnɛ]
благоговеене значение:
Какво е благоговеене? Чувство на най-дълбока почит, преклонение и страхопочитание пред някого или нещо възвишено.
1. (пряко) Чувство на най-дълбока почит, преклонение и страхопочитание пред някого или нещо възвишено.
- Ударение
- благоговéене
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- бла-го-го-ве-е-не
- Род
- среден
- Мн. число
- благоговения
Примери за използване на благоговеене
(пряко)
- Той гледаше иконата с тихо благоговеене.
- В храма цареше атмосфера на молитвено благоговеене.
Синоними на благоговеене
Антоними на благоговеене
Как се пише благоговеене
Грешни изписвания: благоговение, благогувеене, блъгоговеене, благуговеене
Думата завършва на -еене, тъй като е отглаголно съществително от глагола благоговея. Двойното 'е' се запазва.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:благоговѣниѥ
Произлиза от старобългарския глагол 'благоговѣти', съставен от 'благо' (добро) и 'говѣти' (почитам, пазя тишина, постя). Първоначалното значение е свързано с религиозно смирение и почит.
Употреба
Чести словосъчетания:
- изпитвам благоговеене
- религиозно благоговеене
- с нямо благоговеене
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
