Dumite-BG – онлайн речник за българския език

благожелателен

[blɐgoʒɛlatɛlɛn]

благожелателен значение:

Какво е благожелателен? Който желае доброто на някого; който изразява добри чувства, отзивчивост и готовност за помощ.

1. (общо) Който желае доброто на някого; който изразява добри чувства, отзивчивост и готовност за помощ.
Ударение
благожела̀телен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
бла-го-же-ла-те-лен
Род
мъжки
Мн. число
благожелателни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на благожелателен

(общо)
  • Директорът беше настроен благожелателно към новите идеи на служителите.
  • Тя се усмихна с благожелателен вид, което ни успокои.

Антоними на благожелателен

Как се пише благожелателен

Грешни изписвания: благожилателен, благо-желателен, блъгожелателен, благужелателен, благожелътелен
Сложно прилагателно име, пише се слято. Свързващата гласна е 'о'. Коренът е 'жел' (от желая), пише се с е.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:благо + желая
Старобългарска по произход словообразувателна структура. Съчетание от наречието 'благо' (добро) и причастие/прилагателно от глагола 'желая'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • благожелателен тон
  • благожелателна критика

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.