Енциклопедия на българския език

благонамерен

[bɫɐɡonɐˈmɛrɛn]

благонамерен значение:

Какво е благонамерен? Който има добри намерения, желае доброто на другите; доброжелателен.

1. (пряко) Който има добри намерения, желае доброто на другите; доброжелателен.
2. (пряко) Който изразява или съдържа добри чувства и помисли.
Ударение
благонамèрен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
бла-го-на-ме-рен
Род
мъжки
Мн. число
благонамерени
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на благонамерен

(пряко)
  • Той е благонамерен човек и никога не би навредил умишлено.
  • Критиката беше остра, но благонамерена.
(пряко)
  • Благонамерен жест към съседите.
  • Благонамерена усмивка.

Антоними на благонамерен

Как се пише благонамерен

Думата е сложно прилагателно име и се пише слято.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:благъ + намерение
Сложна дума, образувана от съчетанието на корените 'благ' (добър, кротък) и 'намерение' (цел, замисъл). Вероятно калка на гръцката дума 'eunoia' (доброжелателство) или френската 'bienveillant'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • благонамерен тон
  • благонамерен читател
  • благонамерена критика