Dumite-BG – онлайн речник за българския език

благословен

[bɫɐgosɫoˈvɛn]

благословен значение:

Какво е благословен? Който е получил благословия; осветен от църквата или Бог.

1. (религия) Който е получил благословия; осветен от църквата или Бог.
2. (преносно) Който носи щастие, радост или изобилие; честит.
Ударение
благословѐн
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
бла-го-сло-вен
Род
мъжки
Мн. число
благословени
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на благословен

(религия)
  • Благословен е този дом.
  • Носеше благословена вода от манастира.
(преносно)
  • Това беше един благословен ден за нашето семейство.
  • Благословената тишина на планината.

Синоними на благословен

Антоними на благословен

Как се пише благословен

Грешни изписвания: благословенн, благасловен, блъгословен, благусловен, благослувен
В мъжки род единствено число се пише с едно н. Двойно нн се появява само във формите за женски/среден род и множествено число, ако думата завършва на -енен (тук случаят не е такъв, основната форма е 'благословен', затова: благословена, благословено, благословени — винаги с едно н).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:благословленъ
Морфологична калка от гръцкото 'eulogētos' (eu - добро, log - дума). Произлиза от миналото страдателно причастие на глагола 'благославям'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • благословен огън
  • благословен ден
  • благословена земя
Фразеологизми:
  • Благословен да си

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.