благочестивец
[bɫɐɡot͡ʃɛˈstivɛt͡s]
благочестивец значение:
Какво е благочестивец? Човек, който строго спазва религиозните предписания; набожен, праведен човек.
1. (религия) Човек, който строго спазва религиозните предписания; набожен, праведен човек.
2. (преносно) Човек, който показно демонстрира морал и набожност; лицемер (често иронично).
- Ударение
- благочестѝвец
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- бла-го-чес-ти-вец
- Род
- мъжки
- Мн. число
- благочестивци
Примери за използване на благочестивец
(религия)
- Старият благочестивец прекарваше дните си в молитва и пост.
(преносно)
- Не ми се прави на голям благочестивец, всички знаем как забогатя.
Как се пише благочестивец
Грешни изписвания: благочестивиц, блогочестивец, блъгочестивец, благучестивец, благочестйвец
Сложна дума с две основи, свързани със съединителна гласна -о- (благ-о-чест). Наставката е -ивец (от прилагателното благочестив).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:благочестивъ
Сложна дума, съставена от основите *благо* (добро) и *чест* (почит, уважение към Бога), плюс наставка за деец *-ец*.
Употреба
Чести словосъчетания:
- мним благочестивец
- ревен благочестивец
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
