блудник
[ˈbludnik]
блудник значение:
Какво е блудник? Човек, който води разпуснато, неморално съществуване; развратник.
1. (морално-етичен) Човек, който води разпуснато, неморално съществуване; развратник.
2. (библейски) В контекста на притчата за 'блудния син' – човек, който се е отклонил от правия път, но се разкайва и завръща.
- Ударение
- блу̀дник
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- блуд-ник
- Род
- мъжки
- Мн. число
- блудници
Примери за използване на блудник
(морално-етичен)
- В старите книги той беше описан като непоправим блудник.
- Обществото осъждаше поведението му на блудник.
(библейски)
- Той се завърна у дома като блудния син след години странстване.
Синоними на блудник
Как се пише блудник
Грешни изписвания: блутник, блодник, блуднйк
Проверка на звучната съгласна 'д': блуден, блудница.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:блѫдъ
От корена 'блуд' (заблуда, разврат, грях). Сродна с 'блуждая' (ходя без посока).
Употреба
Чести словосъчетания:
- блудният син
- стар блудник
Фразеологизми:
- завръщам се като блудния син
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
