богоборец
[boɡoˈbɔrɛt͡s]
богоборец значение:
Какво е богоборец? Човек, който се противопоставя на Бога, отхвърля религията или се бори срещу църковните догми.
1. (религия/философия) Човек, който се противопоставя на Бога, отхвърля религията или се бори срещу църковните догми.
2. (история) Название, давано понякога на последователи на дуалистични ереси (напр. богомилите), които се противопоставят на официалната църква.
- Ударение
- богобо̀рец
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- бо-го-бо-рец
- Род
- мъжки
- Мн. число
- богоборци
Примери за използване на богоборец
(религия/философия)
- В своята поезия той се изявява като бунтар и богоборец.
- Ницше често е наричан философ богоборец.
(история)
- Средновековните текстове заклеймяват еретика като богоборец.
Как се пише богоборец
Грешни изписвания: богуборец, бугоборец, богобурец
Сложна дума със съединителна гласна о между двата корена.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:Бог + боря се
Сложна дума, съставена от 'Бог' и глагола 'боря'. Исторически свързана с епитета на библейския Яков (Израил) или с еретически движения.
Употреба
Чести словосъчетания:
- смел богоборец
- вечен богоборец
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
