бродник
[ˈbrɔdnik]
бродник значение:
Какво е бродник? Човек, който постоянно броди, скита се без постоянен дом; скитник.
1. (пряко) Човек, който постоянно броди, скита се без постоянен дом; скитник.
2. (митология/фолклор) Свръхестествено същество, зъл дух или вампир, който броди нощем и пакости на хората.
- Ударение
- бро̀дник
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- брод-ник
- Род
- мъжки
- Мн. число
- бродници
Примери за използване на бродник
(пряко)
- Старият бродник обикаляше селата и разказваше легенди срещу парче хляб.
- Живееше като самотен бродник в планината.
(митология/фолклор)
- В народните поверия се говори за бродници, които излизат от гробовете след залез слънце.
Антоними на бродник
Как се пише бродник
Грешни изписвания: бротник, брудник, броднйк
Пише се с д. Проверка с глагола бродя.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:бродити
От глагола *бродя* (скитам, вървя без цел) + наставка за деятел *-ник*. Коренът е свързан с *брод* (място за преминаване на река), което еволюира в значение за движение.
Употреба
Чести словосъчетания:
- самотен бродник
- нощен бродник
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
