Dumite-BG – онлайн речник за българския език

бръмкане

[ˈbrɤmkɐnɛ]

бръмкане значение:

Какво е бръмкане? Издаване на монотонен, дрънчащ или жужащ звук.

1. (пряко) Издаване на монотонен, дрънчащ или жужащ звук.
2. (преносно) Досадно и настойчиво искане, молене или мърморене за нещо.
Ударение
бръ̀мкане
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
бръм-ка-не
Използване
🗣️ Разговорна / жаргонна дума
Род
среден
Мн. число
бръмкания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на бръмкане

(пряко)
  • Бръмкането на старата китара дразнеше съседите.
(преносно)
  • Спри с това бръмкане за нов телефон, нямам пари сега.

Антоними на бръмкане

Как се пише бръмкане

Грешни изписвания: брънкане, брамкане, бръмкъне

Думата се пише с м пред к (бръмкам). Честа грешка е изписването с 'н' поради асимилацията при изговор.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:бръмкам
Отглаголно съществително име от глагола 'бръмкам', който е звукоподражателен (ономатопея) от корена 'бръм'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • постоянно бръмкане
  • досадно бръмкане

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.