бръмчене
[brɐmˈtʃɛnɛ]
бръмчене значение:
Какво е бръмчене? Издаване на монотонен, нисък и продължителен звук (от насекоми, машини или хора).
1. (общо) Издаване на монотонен, нисък и продължителен звук (от насекоми, машини или хора).
- Ударение
- бръмчѐне
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- бръм-че-не
- Род
- среден
- Мн. число
- бръмчения
Примери за използване на бръмчене
(общо)
- Досадното бръмчене на мухата не ми даваше мира.
- Чуваше се тихото бръмчене на хладилника в кухнята.
Как се пише бръмчене
Грешни изписвания: бръмчине, бръмче не, брамчене
Думата се пише с ъ в корена и окончание -ене, характерно за отглаголните съществителни от II спрежение.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:бръмча
Отглаголно съществително име от глагола 'бръмча'. Коренът е звукоподражателен (ономатопея).
Употреба
Чести словосъчетания:
- бръмчене на мотор
- монотонно бръмчене
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
