буботене
[buˈbɔtɛnɛ]
буботене значение:
Какво е буботене? Издаване на глух, продължителен, тътенeщ звук (обикновено от огън, машина, буря или говор с нисък глас).
1. (пряко) Издаване на глух, продължителен, тътенeщ звук (обикновено от огън, машина, буря или говор с нисък глас).
- Ударение
- бубо̀тене
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- бу-бо-те-не
- Род
- среден
- Мн. число
- буботения
Примери за използване на буботене
(пряко)
- Чуваше се равномерното буботене на корабния двигател.
- Буботенето на огъня в камината действаше успокояващо.
Как се пише буботене
Грешни изписвания: боботене, буботине, бубутене
Думата се пише с у в първата сричка (буботене), въпреки че понякога се среща дублетна форма боботене (от боботя), но буботене е по-често свързано със специфичния звук на огън или машина. Окончанието е -ене, характерно за отглаголни съществителни от II спрежение.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:буботя
Отглаголно съществително от глагола 'буботя'. Коренът е звукоподражателен (ономатопея), имитиращ глух, тъп звук.
Употреба
Чести словосъчетания:
- глухо буботене
- монотонно буботене
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
