Dumite-BG – онлайн речник за българския език

бука

[buka]

бука значение:

Какво е бука? Тежка дървена окова или нашийник, поставян в миналото на врата, ръцете или краката на затворници, както и на добитък, за да се ограничи движението им.

1. (историческо) Тежка дървена окова или нашийник, поставян в миналото на врата, ръцете или краката на затворници, както и на добитък, за да се ограничи движението им.
2. (етнография) Дървен съд (каца) за биене на масло (диалектно значение, често се използва умалителното 'буталка').
Ударение
бу'ка
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
бу-ка
Род
женски
Мн. число
буки
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на бука

(историческо)
  • Затворниците влачеха тежките буки по калдъръма.
  • Сложиха бука на коня, за да не прескача оградата.
(етнография)
  • Бабата изми старата бука и започна да бие млякото.

Как се пише бука

Грешни изписвания: бока

Думата е от женски род и завършва на . Да се прави разлика с бук (дървото), което е от мъжки род.

Етимология

Произход:Славянски
Оригинална дума:бѫкa
Стара славянска дума, свързана с назоваването на предмети от дърво (вероятно буково). Да не се бърка с 'бук' (дървесен вид).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • желязна бука
  • дървена бука
Фразеологизми:
  • удрям го през бука (нехая, не се интересувам - остарял фразеологизъм)

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.