буквен
[ˈbukvɛn]
буквен значение:
Какво е буквен? Който се състои от букви; който се изразява чрез букви.
1. (езикознание/информатика) Който се състои от букви; който се изразява чрез букви.
2. (полиграфия) Отнасящ се до буква или букви.
- Ударение
- бỳквен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- бук-вен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- буквени
Примери за използване на буквен
(езикознание/информатика)
- Паролата трябва да съдържа буквен и цифров код.
- Това е буквено означение на величината.
(полиграфия)
- Буквеният състав на азбуката е променян през вековете.
Синоними на буквен
Как се пише буквен
Грешни изписвания: буквин, боквен
Прилагателното завършва на -ен (непостоянно 'ъ' при членуване: буквен -> буквения), а не '-ин'.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:боукъва
Произлиза от съществителното 'буква' + суфикс '-ен' за образуване на прилагателни. Коренът е с праславянски произход (*buky), свързан първоначално с дървото бук, върху чиято кора са се правили резки/знаци.
Употреба
Чести словосъчетания:
- буквен знак
- буквен код
- буквена символика
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
